Авиаторът Радев и законът на Бернули: турбуленция на всяка крачка, подемна сила – засега достатъчна
Законът на Даниел Бернули от 1738 г. е фундаментален закон, описващ поведението на флуидите (течности и газове), който гласи, че при стационарен поток на идеална течност или газ, увеличението на скоростта на флуида се случва едновременно с намаляване на налягането или намаляване на потенциалната енергия на флуида. Тази неговата логика - връзката между скорост, налягане и потенциална енергия — може да се използва като мощна метафора за държавното управление.
Ето как би могъл да се „приложи“ мисловният модел на Бернули в политиката на правителството на Румен Радев, при това – в няколко направления, ако приемем че „налягането“ е доверието, „скоростта“ е темпът на промяна, а „потенциалната енергия“ е обществената подкрепа. Например, когато налягането на доверието започне да пада, правителството губи „подемна сила“.
1. Закон за непопулярните решения („ефектът на стеснението“ според Бернули). В тръбата на Бернули, когато даден флуид премине през стеснение, скоростта му се увеличава, но налягането пада. Когато едно правителство влезе в „стеснение“ (криза на качеството на растежа, висока инфлация, необходимост от орязване на бюджет – както е сега), то трябва да действа бързо с висока скорост. Но за сметка на това, политическото налягане от страна на обществото, медиите и лобитата ще започне да пада (хората ще са в шок). С други думи, ако правителството наистина иска да проведе радикална, но непопулярна реформа (освобождаване на пенсионерите в администрацията, намаляване на разходите в общините, отвързване на държавните заплати от средната работна заплата, и т.н.), трябва да го направи на момента, когато скоростта на събитията е висока и общественото „налягане“ срещу конкретните мерки е ниско. Обратното, да прави непопулярни неща в очакване на спокойни времена (ниска скорост, високо налягане), ще води до срив на доверието в правителството.
2. Закон за подемната сила (ефектът на „крилата на самолета“). Формата на крилото кара въздуха отгоре да се движи по-бързо, отколкото отдолу, създавайки разлика в налягането, което вдига самолета. Приложено в политическите решения, това означава че правителството (крилото) трябва да създаде „по-ниско налягане“ отгоре (в елита, администрацията, едрия бизнес), за да може народът (въздухът отдолу) да го „издигне“ нагоре. Да поясня, ако иска правителството да има „подемна сила“ (одобрение, стабилност), трябва да намали натиска върху обикновените хора (с поддържането за тях на ниски данъци, помощи за най-бедните, по-висок растеж на минималната заплата спрямо темпа на икономическия растеж и т.н.) и увеличи скоростта на реформите в горните слоеве (прогонване на всички подозирани за корупция от държавата, подпомагане на дребния и средния бизнес, борба с монополите и картелите, по-високо данъчно облагане за най-богатите, „луксозни“ данъци и т.н.). Ако направи обратното - натиск отдолу, а отгоре бавно движение – правителството ще „пада“ като самолет в щопор (когато губи подемна сила и не може да поддържа височина).
3. Закон за избягване вакуум във властта (ефектът от спадане на налягането). Според Бернули, там където скоростта е най-висока, статичното налягане е най-ниско. Да го илюстрираме в политиката. Когато държавата започне да се трансформира прекалено бързо (висока скорост на приемане на огромен брой закони, бърза смяна на всички възможни кадри с неособено компетентни, орязване на суперзаплатите в администрацията и т.н.), в центъра на властта се получава политически вакуум (спадане на налягането). Този вакуум незабавно се запълва от неформални структури (НПО), скрити олигарси или чужди влияния. Два различни примери за създаване и избягване вакуум във властта: шоковата терапия в Русия през 90-те (висока скорост на промени) доведе до драматичен спад на държавното „налягане“ и контрол, което беше запълнено от олигарсите; бавните реформи в Китай (ниска скорост) поддържат високо „статично налягане“ на партията.
4. Закон за кадрите (принцип на непрекъснатост). Както е известно, в хидродинамиката се наблюдава пряка връзка между сечение и скорост. В политиката това е спазването на баланс между обема (брой министерства, държавни агенции, необходими чиновници) и скоростта на работа. Да илюстрирам, ако се намали драстично броят на чиновниците (сечението е по-малко), за да се свърши същата работа (същия дебит), скоростта трябва да скочи драстично. Това често води до прегаряне, грешки и корупция с вероятност от административна „турбулентност“. Оптималното правителство не търси най-голямата скорост, а баланс между сечение и скорост, който не поражда „турбулентност“ и резки социални конфликти.
5. Закон за социалната ентропия (принцип за турбулентност). При твърде висока скорост потокът става турбулентен, вместо ламинарен (гладък). В политиката това е моментът, в който правителството започва да „подскача“ поради турбуленции (твърде много реформи за кратко време, твърде много скандали и нелицеприятни назначения, твърде бързо преразпределение на „паричните потоци“ от традиционните им канали, насочване на ресурси към „лоялни“ бизнеси и т.н.). Системата губи „ламинарност“, редът отстъпва място на хаос, организират се протести, следват взаимни обвинения в Народното събрание, някои „прелетни“ депутати стават „независими“ и т.н.
Ключовото заключение за управлението на министър-председателя Радев, ако прилага Закона на Бернули, е:
1. Да избере „сечението“ (структурата на държавата) според нужната скорост. За спешните реформи - малко екипно сечение и висока скорост. За четиригодишната стабилност - голямо бюрократично сечение и ниска скорост.
2. Да създаде разлика в налягането, за да „летят“ политиките нагоре. Да облекчава бита на обикновените хора (трудещите се) и на най-ощетените от прехода (работещи пенсионери и пенсионери), за да може властта да се издигне.
3. Да се пази от „стеснения“ – те дават висока скорост, но ако продължат твърде дълго, водят до „кавитация“ (разрушаване на системата отвътре).
4. И най-важното, доброто правителство ще трябва да поддържа ламинарен поток – предвидима, плавна промяна. Лошото правителство ще се опитва да бъде „свръхзвуково“ и ще се разпада от турбуленции.
Така че принципът на Бернули е напълно приложим в държавното управление, но като метафора за дизайн на мениджърски системи, а не като уравнение с числа. В политиката „налягането“ – доверието е свръхважно (без него привържениците се разбягват), „скоростта“ - темпът на промяна е важно да се поддържа (а да не е ту дълъг, ту овчарски скок), „потенциалната енергия“ - обществената подкрепа да се развива (чрез бляскави, авторитетни, интелигентни, можещи и некорумпирани представители на властта).
Предупреждение: налягането на доверието вероятно вече започна слабо да спада поради някои неубедителни назначения, от които правителството губи частици от „подемната сила“, но самолетът на Радев все още може да набира височина и да развива по-висока скорост.
Допълнителна прогноза: опозицията е с ниско налягане, скоростта ѝ да говори изпреварва скоростта на разумното мислене, а потенциалната ѝ енергия ще продължи да спада поради продължаващото преливане на нейни „верни“ кадри (видимо и невидимо) в редиците на държавната и местната администрация (постоянните високи доходи са по-важни от непостоянните идеи и ценности).
И като гарнитура, една песен на Pink Floyd като поздрав за самия Румен Радев. Дейвид Гилмор - китаристът на групата, е лицензиран пилот и страстта му към летенето вдъхновява текста на Learning to Fly (от 1987 гг.). В средата на песента се чуват реални предполетни инструкции: *”Friction lock - set. Mixtures - rich. Propellers - fully forward. Flaps - set - 10 degrees...”