Предизборно контраизборно: всички сме хамстери във въртележка

Но трябва да променим системата!

Моделът на изборите (не само в България) прилича на тичане на хамстери във въртележка. Гласуваме, после пак гласуваме, продължаваме да гласуваме, изборната въртележка се върти без очакваната огромна полза.

Затова всички избори са както изпълнени с излишен драматизъм (плакати, билбордове, спорове по масмедии, снимки на красив фон, водач в елегантен костюм и т..), така и с фундаментална скука (понеже фундаментът не може да се промени чрез избори).

Какво могат да променят изборите?

Изборите могат само да рендосат малко върха на айсберга. Чрез всеки следващ избор “народът” се опитва еволюционно „да изхвърли негодниците“ чрез “демокрация”, без това да доведе до дълбоки или мащабни промени в политиката. И нищо повече!

Изборите са мека форма на еволюция.

Изборите са като брака.

Романтичният модел за брака приема, че всеки човек ще срещне „единствената/единственият“, която/който му/ѝ подхожда – това е влюбване. Буржоазният модел вярва че бракът е връзка завинаги – това е моногамия. Западният модел изхожда от подозрението че бракът е частично и компромиси, нагаждане към другия, а ако това не се постигне, е възможен развод; после – нов брак; това е връзка чрез секс и други взаимни ползи.

Романтичният политически избор приема че „партията е винаги права, даже когато греши“ (БКП). Буржоазният политически избор приема че партията е „връзка завинаги“, при която ти даваш (лично време, идеи, глас), но и тя дава (ползи, достъп до властта) (БСП, етническа партия и т.н.). Западният политически модел приема че партиите могат да се сменят като носни кърпички при обилна хрема, стига да имаш интерес и лични ползи от „прехвърлянето от старата към новата“, затова при него винаги има хиляди кандидати да се запишат в партията, която се очаква да спечели изборите, които непрекъснато се озъртат като сурикати (“прогресивни”, все пак) в търсене на най-привлекателната партия.

Интересното е, че в съвременната политическа панорама има партии и “лидерчета”, които провеждат откровено интересите на други страни и съюзи (към тях не отнасям онези, които защитават искрено националния интерес чрез влиянието си в ЕС), “срещу такива нашите българи го казват говна и помия” (Левски в писмо до Райчо Попов от 20 юни 1871 г.).

Въпреки че всички партии се пишат като “много напредничави”, те незабавно изключват (от партията, от кандидатите за НС) онези, които са се подвели по думите на Левски: “кажи ти мойти и аз твойти кривици, па да са поправим и да си вървим найедно” (правописът е запазен от писмото до Иван Кършовски от 20 юния 1871 г.). Затова партийните организации са постни ястия от еднотипни вярващи в правата идеология или (и) от интересчии.

Извън „правоверните политици“ и “верноподаниците им” има две групи общности, които не попадат в сектите на „правоверните идеологии“. Интелектуалците и религиозно вярващите. За интелектуалците истината е по-важна от каквато и да е било идеология, за вярващите – понеже „знаят истината“, а тя не е никоя политическа идеология, а религиозно откровение.

Освен “партийците”, които задължително ходят да гласуват, мъкнейки семейството и родата си, на всички избори редовно се включва тънката прослойка, наречена средна класа. В основата на характера на средната класа е психическата несигурност, основана на липсата на сигурен социален статус. Лекарство за тази несигурност стават както демонстрирането на площадна “сила” (протести, блокади и т.н.), така и непрекъснатите им претенции да се помага (чрез държавно финансиране) на определени социални общности (формирани около стотици НПО-та), а също ненаситното материално придобиване. Средната класа е трагично и категорично против “всякаква държава”, но няма нищо против нейни представители да се впишат в държавата, както и държавата да “ръсне” колкото мое повече на НПО-тата, в които те блаженстват.

Кои не ходят на избори?

На избори не ходят маргиналите.

Новобогаташите, въпреки че са „над другите“ по придобивки, остават „под другите“ като невероятно невежи и самовлюбени (по този повод специални благодарности за размислите на Екзюпери за “четвъртата планета” в “Малкия принц”). Те са маргинали в истинския смисъл на понятието, и по тази причина приличат на другата група крайни маргинали – най-западналите в обществото – необразованите, подкупните, тъпите, нацитата. Има и трета група маргинали – онези, които са не толкова въобще без ценности, колкото са загубили истинската представа за природата на човека – приемащите всякакви промени на кодираното като човешко и природно – смяната на пола, кръвосмешението, педофилията, мазохизма, та чак до канибализма.

За маргинализацията на обществото най-много помага цялостното премахване на дисциплината както вкъщи, така и в училище, и навлизането на „толерантното обучение“. “Толерантността” е обществено катастрофична, понеже тя формира общности (на фенове, на скинхедс, на локални банди, на религиозни екстремисти), но разгражда общество. “Толерантността” е деструктивна, понеже не е консервативна. Тъй като истинската роля на консерватизма трябва да бъде запазването на традициите на обществото и тъй като тези традиции са либерални, двете (консерватизъм + либерализъм) трябва да бъдат тясно свързани в стремежа си към общи цели, но без да “толерират” безобразия като антиприродно и античовешко поведение.

Впрочем, маргиналите ходят на избори при политическа корупция, за да намажат филията.

Какво всъщност трябва да променим (не само чрез избори)?

Нашето общество е имало и смисъл, и цели, преди да стане Западно.

Да припомня: “Всички народи казвам! Ще живеят равноправно с българинат под едни чисти святи закони както е дадено за чиовекат да живее от Бога. Така ще бъде в нашя България и за турчинат и за чихфутинат и пр. Само ако припознае законити равно с българинат. В Българско ни ще има цар, а народно управление и секиму своето. Свята и чиста република.” (правописът е запазен от писмото на Левски до Иван, Петър и Христо Фурнаджиеви от 10 юли 1871 г.)

За разлика от тогава, сега личният смисъл на десетки български граждани (с български паспорти!) е да служат като тръмпоносци, евробрюкселци, евроатлантици, и т.н. Подобна “служба” се отплаща финансово или с изкачване по стълбата на властта, носи дивиденти. Въпреки че понякога и дребната кражба влиза в действие.

Но какво трябва да променим съдържателно?!

Социалната цена на неолибералната икономическа система е зашеметяваща. Не само в България, която се пъчи че е “напълно” приета в “Клуба на богатите”.

В този “Клуб на богатите” няма само богати. В Клуба има както свръхбогаташи (трилионери, мултимилиардери, обикновени милиардери и т.н.), но и свръхбедни - бездомни, без здравно осигуряване, без образование, без работа, на работа без достойно заплащане, на деца без бъдеще, на блокирал социален асансьор.

Западът по принцип и по философия не вярва в окончателните отговори. Той вярва, че всички отговори са неокончателни, защото всичко е несъвършено.

Неолибералната икономическа идеология (тя не е наука!) е не само несъвършена, а зловредна! Тази крайна идеология е посяла в главите на голяма част от хората идеята, че „само“ частникът се труди, че той е „героичен“ предприемач, „лидер“ над физически нищожества, който обаче… трябва да бъде подпомаган, субсидиран и спасяван от „нисшите“ – чрез техните данъци и чрез… Държавата, която така искрено мрази (освен когато тя му “дава”)! Така се изгражда общество, приемащо за ценности спекулата, измамата, чуждото икономическо владичество, с цели като „лаком“ материализъм и демонстрации на „преувеличен“ индивидуализъм.

Истинската неспособност на човека и обществото да контролират живота е понеже прилагаме “техниките на XIX век” – laissez faire, материализъм, конкуренция, свръхегоизъм, национализъм, насилие и империализъм.

Очакваме с надежда победата на рационалния социално-икономически анализ (това е наука, а не идеология), на оперативните изследвания и организираните научни нагласи над ирационалността, “волята”, интуицията и насилието, които да обръщат тенденцията на поход към бездната. Но тази победа не идва чрез избори, а чрез интелект, който засега липсва.

И все пак изборите са полезни, поне в тяхната възможна функция да секат главите на Ламята!